Последвайте ни в Google News Showcase
Левски е онази свята дума, без която ние не можем да бъдем българи. Няма по-велик в историята ни, няма и да има. Обесването на Васил Левски е събитие от такъв мащаб, че дори и днес, 148 години по-късно, ние изтръпваме пред него. Левски е еманацията на великия български дух, пробуден след векове на робство, мрак, безправие и ужас. Един гений, който през 1872 г. пише за „демократска република”, за свобода, равенство и човешко достойнство – общочовешки ценности, с които започва Европейската харта за правата на човека.
Но днес тези тези ценности са поставени под съмнение. Живеем във времена на морален упадък, сами рушим своите духовни устои като хора и нация, лакейничим пред чужди внушения и директиви, отричаме сами себе си и историята си. И толкова много ни е нужна поне искрица от духа на Левски, от неговата смелост, непримиримост и жертвена любов към България. Ако днес Апостола беше тук и се вгледа в нас, какво ли би ни казал? Дали ще се усмихне със сините си очи или свъсил вежди ще ни изгледа въпросително с „Народе???” Кой друг може да каже: „Аз съм посветил себе си на Отечеството си - да му служа до смърт и да работя по народната воля”. Нито един от нас. Но Апостолът и днес е тук и ни повтаря от висотата на безсмъртието си с цялото си дело, труд, борба, усилия и мечти: „Обичайте България! Борете се за нея, не щадете себе си и силите си нито ден!”
Ако наистина вярвахме в думите на Левски, нямаше да сме равнодушни пред неправдите. Ако го носехме в сърцата си, щяхме да обичаме повече Родината си. Ако го следвахме, щяхме да помним, че „Народната работа стои над всичко” и „Дела трябват, а не думи,”. Ако му вярвахме, щяхме да се борим всеки час за България. Ако Левски беше в душите ни, и на нашето знаме щеше да пише: „Свята и чиста република”.
Трябва именно днес, в деня на скръб и признателност, да си спомним кои сме ние, откъде минахме и накъде отиваме. Народ без история няма бъдеще, защото наистина „ Времето е в нас и ние сме във времето” – но не безвремието на лъжливи идоли и ценности , а времето на герои, в което винаги ще обитава духът на Левски. Нека смирено да сведем глави пред паметта на Апостола и го поменем в молитвите си, а в душите си се преклоним пред страданията и величието му. Той изгуби само себе си, а спечели цял един народ.
